
Домашен сироп от бъзак за имунитет
Научете как да приготвите у дома лечебен сироп от бъзак – традиционна рецепта за силен имунитет през есента и зимата.
Научете как да приготвите у дома лечебен сироп от бъзак – традиционна рецепта за силен имунитет през есента и зимата.
Домашен лечебен сироп от бъзак е традиционно средство, доказало ефективността си в подкрепа на имунната система и борбата с грипни състояния. В тази рецепта използваме 500 гр добре узрели плодове и същото количество захар, за да направим студен извлек от бъзак. Когато плодовете на бъзака се покрият със захар, започва процес на осмоза. Захарната среда "изтегля" активните вещества от плодовете - мощните антиоксиданти, витамини и противовъзпалителни съединения, които правят бъзака толкова ценен.
Може да замените захарта с мед в тази рецепта за сироп от бъзак, като съотношението е 1 кг плодове : 1,3 кг мед (за 500 гр плодове - 650 гр мед).
Бъзак, наричан още тревист бъз, е една от най-ценените билки в народната медицина у нас. Известен със своите противовъзпалителни, детоксикиращи и имуностимулиращи свойства, той често е наричан „българският женшен“ заради широкия спектър на действие върху организма.
Бъзакът е тревисто, многогодишно растение от семейство Адоксови (Adoxaceae). За разлика от черния бъз, то не образува дървесни стъбла, а ежегодно покарва от коренището. Достига височина между 1 и 2 метра. Цветовете му са бели до розови, събрани в големи съцветия, а плодовете – дребни, черни и лъскави при пълна зрялост. В България тревистият бъзак е широко разпространен – среща се по поляни, ливади, край пътища и ниви, както и в подножието на планините, до около 2000 м надморска височина.
Бъзакът от векове се използва като естествено средство за укрепване на организма, но в лечебната практика се употребяват единствено напълно узрелите плодове (умерено, в минимално количество). Всички други части на растението – корени, стъбла, листа и неузрели плодове – са отровни и не бива да се консумират.
Въпреки че и бъзакът (Sambucus ebulus), и черният бъз (Sambucus nigra) имат ценни лечебни качества и принадлежат към един и същ род, те са ясно различими по редица белези.
Бъзак (Sambucus ebulus):
Черен бъз (Sambucus nigra):
У нас се среща и трети вид, червен бъз (Sambucus racemosa), който се отличава най-лесно с яркочервените си плодове. За разлика от останалите два вида, той има ограничена употреба в народната медицина.
Бъзакът цъфти през юли и август, а плодовете узряват в периода септември–октомври. Берат се единствено напълно узрелите черни плодове – те са меки и лъскави, докато зелените, червеникавите или кафеникавите зрънца, както и всички останали части на растението, са токсични и трябва да се изхвърлят. Гроздовете се режат с ножица, като е важно да не се събират растения, растящи край пътища или в замърсени райони.
Обикновено набраните плодове не се мият, за да не се ускори ферментацията. Ако обаче има съмнение за чистотата на мястото, те могат да се изплакнат внимателно в гевгир и да се оставят да изсъхнат една нощ върху кухненска хартия. След изсъхване узрелите плодове се изронват с вилици, като всички зелени зрънца се отстраняват.
Плодовете могат да се сушат върху хартия или мрежа, на сянка и добре проветриво място. След пълно изсъхване се съхраняват в хартиени пликове или платнени торби, далеч от влага.
В билколечението се използват само напълно узрелите плодове на бъзака, които могат да се приготвят по различни начини в зависимост от целта:
⚠️ Предупреждение: